В Латвия започнаха мащабни военни учения с участието на войски на НАТО. На 18 април започна първия етап от програмата Namejs 2022. Освен латвийските подразделения в тях участват и 3 хил. войници от САЩ, Чехия, Полша, Великобритания, Литва и Естония. През март от Алианса заявиха, че заради войната в Украйна ще прехвърли 40 хиляди военни в България, Унгария, Румъния и Словакия. През настоящата седмица във финландския парламент ще започнат дебати за встъпването на държавата в НАТО. За същото се замисля и Швеция.
Ако двете страни се присъединят към Алианса, протежението на границата му с Русия ще се увеличи два пъти. Според анализатора Максим Юсин това ще бъде една от най-лошите геополитически последици от войната в Украйна за Москва, пише "Коммерсантъ".
На фона на бурните новини от украинския фронт на втори план минаха важни събития, които се случват във Финландия. А междувременно за геополитическото положение на Русия, нейната стратегическа стабилност и безопасност те имат колосално значение. Именно сега се решава въпросът за членството на Финландия в НАТО. Същата тази страна, която са свикнали да възприемат като неутрална, прагматична страна, която в продължение на десетилетия умееше да изгради идеални отношения с могъщия си източен съсед - първо СССР, а после Русия. И възнамерява да встъпи в същия този блок НАТО, който в Москва се счита за дълбоко враждебен. Междувременно процесът по присъединяване на Хелзинки към Алианса става необратим.
На 14 април финландското правителство публикува доклад за промяната на ситуацията относно безопасността на страната в новата епоха, възникнала след 24 февруари. Министър-председателят Сана Марин заяви: "Русия се оказа не този съсед, който си представяхме."
Финландските депутати ще трябва да решат ще влезе ли държавата в НАТО, но изненади едва ли ще има. Почти всички водещи политически сили и повечето депутати са "за" присъединяването. Референдум по този въпрос няма да има. Според финландските политици това би било загуба на време, доверявайки се на социологическите проучвания, съгласно които за членство в НАТО са 61% от финландците, а срещу - 16%.
Официалната позиция на Хелзинки ще бъде формулирана до 29 юни, когато в Мадрид ще се състои среща на върха на НАТО. По-нататъшният ход на събитията е лесно предсказуем. Финландия (и вероятно Швеция) ще бъдат приети в блока по ускорена процедура. Трудно е да си представим, че някоя от страните-членки ще наложи вето.
Така границата на Русия с НАТО ще се увеличи на 1340 км, повече от два пъти. Алиансът (вече задълго враждебен) ще се доближи плътно до Санкт Петербург, принципно ще се промени военно-стратегическото разположение в Балтийско и Северно море. Като една от причините за войната в Украйна Москва посочи необходимостта да се отдалечи потенциално опасната военна структура на НАТО от границите на Русия. В случая с Финландия Кремъл получи противоположен резултат.
Как ще реагира Москва, засега не е много ясно. Но официалните лица намекват за строги ответни стъпки, до момента без конкретика. Други миролюбиво напомнят, че Хелзинки, за разлика от Киев няма териториални претенции към Русия, следователно не може да въвлече останалите членове на Алианса по пети член от устава му, във война с Москва. Това означава, че не се задава война на руско-финландската граница и това днес е добра новина.